Може да се приеме, че идеята за сатанизма се появява преди около 6500 години в ранните дуалистични религии, от които произлиза по-късно и християнството. Акцентът в дуалистичните религии е поставен върху изначалните сили на доброто и злото, олицетворени от противоборстващи богове. Широко разработена е темата, в която този, който дава знание на хората, бива наказван и обявен за зъл бог от върховното божество. Такъв пример може да бъде даден чрез образите на Прометей, Озирис и Пернатата Змия. Вариация на този древен архетип е и сатанинският бог Луцифер (именно бог, тъй като сатанистите обикновено не възприемат този персонаж като подчинен на бога ангел, изхвърлен от рая, а като отделен бог, равносилен на християнския).  
 Има се предвид, че Прометей е носителят на светлината, а самото име на Луцифер в превод значи Светлоносец, Озирис е олицетворяван от планетата Венера и бог на въздушната стихия, което се отнася и за Луцифер. Също така трябва да се отбележи, че всички тези образи са подчинени на кода на Змията, което се свързва с водата и подземното царство. Факт е, че фолклорът навсякъде по света описва как героят слиза в подземното царство, преминава през подземната река и се сдобива със знание и магически умения. С появата на монотеистичните религии се появява и изчистеният образ на Сатаната, който представлява изкривяване на образа от носещ добро на носещ зло чрез знанието (изгонването на Адам и Ева от Рая се дължи на добитото чрез изяждането на ябълката знание, предложено от Змията, което от добро се превръщя в акт на зло).

Много са теориите за зараждането на сатанизма: първите сведения идват от древните перси, египтяни и дори гърци; намерени са безброй доказателства са прекланяне и жертвоприношения в името на Ариман, Тифон и Питон. Но защо, е редно да си зададем въпроса, древните предци се покланят пред тях? Най-вероятно хората се стахуват от тези богове и чрез дарове и кръв се опитват да ги умилостивят. Именно така хората започват да вярват в тези идоли - началното страхопочитание постепенно се превръща в култ към божеството.

Средните векове са времето, през което християнството успява да се наложи като официална религия, което му дава средствата и властта да забрани изповядването на всякакви други религии. То ги обявява за дело на Нечистивия, което на практика спомага за поглъщането им от сатанизма. Наложената по онова време от Римокатолическата църква забрана за свободен избор на религия и свободно изказване на мнение, както и широката пропаганда на въображаемите все още по онова време, смразяващи кръвта ритуали, слагат своя отпечатък върху сатанизма. Без достъп до адекватна информация за същността на сатанизма много хора са завлечени от пропагандата, целяща да задържи вярващите в църквата. За съжаление психично болни хора решават, че това е същността на сатанизма и превръщат пропагандата в страховита реалност. Така низшият сатанизъм залива Европа, което не е напълно преодоляно и до днес.

В Средновековието култа към Сатаната е на особенна почит и в лицето на вещерството, алхимията, окултизма. Не случайно именно през Средновековието се раждат най-големите окултисти, астролози и медиуми в човешката история като Елифас Леви, Фламел и Постел, преследвани и измъчвани от инквизицията. А Инквизицията е една от най-могъщите институции по онова време, преследвала и подлагала на мъчения всеки, за когото има и най-малко сведение за магьосничество, сатанизъм и всякакви тъмни и странни науки. Между истинските вещици и окултисти за съжаление попадат и много невинни хора, най вече красиви жени и отшелници който "с поглед правят импотентни мъжете и унищожават реколтата и добитъка в своите среднощни сборища с Дявола".

Не остават на заден план и рицарите Тамлиери, които се прекланят на Бафомет. Рицарите отначало са малка група от отцепници, чиято философия гласи, че не Бог, а Дяволът управлява света, но постепенно се превръщат в мощна организация, която става неудобна на папата, който пък от своя страна насъсква Инквизицията срещу тях.

Интересен е и случаят с графиня Батори - унгарска благородница, известна в историята като "кървавата контеса" заради своите долни и ужасни масови убийства. За 45 години тя пренася в жертва на Сатаната стотици момичета, карайки ги първо да участват в оргиите й, а след това се къпе в тяхната свежа кръв, вярвайки, че във вените им тече изворът на младостта. Когато най накрая е арестувана и малко по-късно осъдена на смърт, последното й желание е да не бъде екзекутирана, а погребана жива в собствената си спалня. След изпълняването на желанието й замъкът е изоставен и запада. Едва 4 години по-късно крадци разбиват вратата на спалнята, но не откриват тялото й там.

Нищо не се свързва толкова много със сатанизма, колкото Черната меса - най-богохулната от всички церемонии. Популярната представа за черната меса е следната: разпасан свещеник стой пред олтар, като във всяка ръка държи по една черна свещ, направена от лойта на непокръстени бебета, а олтарът се състои се от гола жена, разкрачена и с отворена вагина, с бокал с урина(кръв) на проститутка, положен на корема й. Над олтара виси обърнат кръст, а гнила ряпа, благославяна от свещенника, бива методично вкарвана и изкарвана от влагалището на дамата, след което чрез псалми и инвокация бива призован някой демон или самият Сатана. Всичко това се извършва в очертанията на "защитна пентаграма". Ако Сатаната дойде, трябва задължително да изглежда като страстен младеж с козелска глава. Следва горене на Библията, орални манипулации на вагината, целуване на пениса и задните части на дявола, и всичко това на фона на шумно храчене по кръста. Ако може и да се заколи едно непокръстено бебе по време на ритуала, ще е добре, защото всеки знае, че това е любимият спорт на сатаниста! Истината е, че всичко това са измислици на болни мозъци, които по една или друга причина искат да шокират и плашат тълпите. В наше време историите за извършване на черна меса са нещо като градски легенди, широко известни и колкото невероятни, толкова плашещи незапознатите суеверни душици. А хора с психически отклонения, които се опитват да претворят легендите в действителност, винаги се намират, но това не е същността на сатанизма!

Но да изоставим Средновековните черни меси и да се пренесем в края на XIXв., по-точно към личноста на Алистър Кроули, роден през 1875г.в Лиймингтън, Англия. По това време сатанизмът е натикан в малки така наречени клубове в които се събират малък и отбран кръг от хора. Именно Алистър е един от най голямите сатанисти по това време, изкарвайки хората от задушените им клубове. Създава ново учение, в което се изповядва правилото "прави каквото искаш": безразборен секс, магия и съновидения за дявола под въздеиствието на наркотици. Звярът 666, както нарича сам себе си, прекарва целия си живот в търсене на окултното; творец на много трудове, най значимият от които е "Книгата на Закона"; водач и родоначалник на открития сатанизъм, без задръжки, показва открито какъв е, прави всичко възможно да си извоюва зъл имидж; въбще, той е първият човек, който комерсиализира греха като начин на живот, а дявола - не като личност с рога, която да всява ужас в сърцата на хората. Първоначално член на Ордена на Златната Зора, впоследствие основава Магическия Орден на Сребърната Звезда (Argentinum Astrum) и реформира Ordo Templi Orientis ( О.Т.О.). По-късно е отхвълен от обществото, но успява (макар да умира в мизерия от пристрастяване към хероина) да даде тласък на съвременния сатанизъм към една нова насока, която Ла Вей поема и доразвива.

Съвременният Антихрист, черният папа и разрушител на Църквата е Антон Шандор Ла Вей. Роден през 1930г., Ла Вей от малък е отвратен, но не от Бога, а от обществото, което уж почита Бога, а всъщност тъне в грехове. Баща му е протестантски пастор и, благодарение на това, Ла Вей от малък има възможност да наблюдава отблизо всички слаби страни на Протестанстката църква. Едва на 18-годишна възраст създава Църквата на Сатаната, а през 1966 година е ръкоположен от всички сатанински организации за "черния папа", говорител на Сатаната. Учението на Ла Вей клони към съвременен хуманизъм и атеизъм; основното правило на учението е "Дръж се така с другите, както се държат и те с теб". Не приема насилието като средство за задоволяване. Той застава твърдо зад идеите за освобождаване на всякакви желания и против отричането от греха "защото няма човек на света, който да не е извъшил поне един от смъртните грехове". Ла Вей успява чрез своите доводи и ораторство да присъедини множество хора в своята църква, но не като магьосник-окултист, а като човек, доказващ остарелия морал на цървата.

Някои сатанисти считат, че Ла Вей не е само изкусен оратор, но не са му чужди и тъмните науки. Част от сатанистите (предимно модерните сатанисти в тийнейджърска възраст) считат приноса му към окултизма, и по точно към черната магия, за голям, защото твърдят, че именно той е човекът, успял да събере и преведе всичките 19 Енохови ключа или иначе казано ключовете за портите на ада. Въпросното твърдение е доста спорно.

Умира през 1997 в личния си замък, оставяйки след себе си огромно наследство от милиони долари в своите фондове, безкраен списък от имоти и най важния му труд, "Сатанинската библия", която продължава да вдъхновява сатанистите дори и след смъртта му (между другото, "вивлос" е гръцка дума означаваща "сборник", и оттам побългарената дума "библия" има значението на "събрани много книги от различни автори на едно място" т.е. нещо като христоматия, но да оставим това и да не обръщаме внимание, че книгата на Ла Вей не е никакъв сборник).

Но нека обърнем внимание на България и връзката й със сатанизма. Във вестниците всяка година по Хелоуийн пише за българските сатанисти, как обикалят гробищата, правят ритуали и пренасят в жертва кучета със сини очи (сините очи са символ на небесата или рая). Когато журналистите попитат "Защо го правите?", те отвръщат: "Ние сме сатанисти, така ние показваме омразата си към Бога и Неговата институция - Църквата". Истината е, че това са тийнейджъри, който се опитват да бъдат различни и скандални в очите на хората. Истинските сатанисти никога не биха ви допуснали до свой ритуал, по простата причина, че присъствието на "непосветен" би разрушило кръга на мрака.

Не е тайна, че най-много сатанисти на глава от населението се падат във Враца - така наречената "черна столица" на България. Други основни центрове са Бургас (на второ място), София и Благоевград, както и Пловдив и Варна, където сатанистите не са чак толкова много.

Истната е, че около 80% от българите, които наричат себе си "сатанисти" са всъщност "блек метъли" - хора, които слушат т.нар. "сатанинска метъл музика", която набира все по голяма скорост в България. 18% се интересуват от сатанизма бегло като религия. Останалите 2% са или фанатици, или хора, които практикуват черна магия и призоваване на духове и демони. Фанатиците по принцип членуват в секти, които използват Сатаната като прикритие на своите садистични и мазохистични желания, на развинтената си сексуална фантазия. Останалите не членуват в организации или поне не открито. Те се интересуват най вече от черна магия и философията на религията на Сатаната.

Сатанистите в България се делят основно на два вида: антихристи и сатанисти. Антихристите са тези хора, които се борят срещу Християнството, но без да почитат Сатаната - един вид еретици. Обикновено носят обърнат кръст на гърдите си - символ на вярата им. Колкото до същинските сатанисти - те се борят срещу Бога, но уважавайки и почитайки Сатаната. Обикновенно и имат пентаграма на гърдите си, обличат се в тъмни тонове и са с тъмен грим.

Съществуват три основни секти в България О.R.B., Бафомет и Сребърната звезда, но те така пазят свойте тайни, че не мога да кажа нищо със сигурност - само слухове се носят около тях за черни параклиси и дори църкви, скрити в дълбините на София.